автор: Albatros

... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина,
лед в напуканите локви,

лед в нозете ти хрущи,
пътниче без път и покрив,
накъде си тръгнал ти? –
даже дума неотронил,
целият си просто вик,

нито бъдеще, ни спомен –
сякаш бе дошъл за миг,
а напред са мъртви преспи,
метнали са пелени,
ти кого нахрани с песни? –

хлябът ти се вкамени,
да си пукнеш – стар самотник,
Бог те тъй благослови! –
пътниче без път и покрив,
спряло в ледните треви.