автор: Albatros

... научих се на доброта
от мъдрия Мевляна Руми.
И се разказвам на света
с най-обичливите си думи.

Понякога дори и той
със тиха обич ми отвръща.
С лирическия ми герой
живеем в топлата му къща.

Писма му пишем до среднощ,
че по-добър едва ли има.
Но той не дава пукнат грош! –
чете безплатната ми рима.

Когато млъкнем, си мълчим
със векове. И дълги ери.
Отлитат – думите са дим! –
над мен, безмълвникът Валерий.

Във ямб, хорей – или дактил,
превръщам този свят в обител.
За болките съм му простил
със обичта на Мъдреците.