автор: Albatros

... додето аз на пейката закусвах,
едно врабче слетя ми с "Чик-чирик!",
трошица от милинката ми вкусна
си клъвна – и офейка подир миг.

След него цяла чета от врабчета! –
ме връхлетя във столичния парк,
милинките разкъсах на парчета
и ръснах ги край вехтия си кларк.

И в миг настана страшна олелия! –
направо мен акъла ми се взе.
Добре поне, че биричка не пият,
наблягат само на добро мезе.

Те пейнаха несръчната ми рима! –
дори я отпечата вестник "Труд".
Врабчета, слава Богу, че ви има! –
за да не пукна в София от студ.

Братлета мили, колко ми се иска! –
да литна с вас над лудналия свят.
Да ми олекне, Боже, на хард диска,
че не живеем в Дантевия Ад.