автор: pavlinag

Красотата ми?
Преброена е;
шепа дребни монети
в дланта.
Или не!
Онова бяло цвете е,
свело крехка тревица
в снега.
Или не!
Онова рижо куче,
най-безпомощно махащо
в знак,
че е твое
и толкова ничие,
изоставено
в градския парк.
Или не!
Тебеширът е,
крива "дама"
в асфалта чертал.
Минувачески стъпки
изтриват го
и нанасят по цифрите
кал.

Красотата ми?
Тя до време е.
Докогато се вглеждаш във мен
и обичаш до мен да приседнеш
да започнем поредния ден,
а любовните ласки
не стигат
и все още, от мен отмалял,
пожелаваш
в необщото минало
общо бъдно -
camino real.