автор: snejenbor

Решиш ли да наминеш някой ден,
хей тъй, на пук , стресни ме с
дребен камък и стресната от
неговия шум ,ще лумне във очите ми
отново пламък.
Скрибуцайки душата ми си е отворена
но,ключът отдавна не приляга,
да, грешката ,тя вече си е сторена,
да я забравим, е не се натягай!
Ще ти направя от онова кафе,
нали обичаш да го пиеш сладко?
Ще помириша ризата ти на каре,
да, този път ще мине гладко!
... Ще ме обхождаш с жадните си устни
ще ме оформяш като хляб
ще ме опитваш още ли съм вкусна,
като южен плод налят.
..........................................
Раздира тишината рязък звън,
пулсиращо примамва телефона.
Ще минеш ли???Кога! Не знам!
и и и ме изхвърляш като че ли от балкона!