автор: pepelqshka13

Слънцето изгря и небето се озари във всякакви светлини и радост в очите ми искри. Гледам облаците в небето и ми се радва сърцето, че съм тук и сега в тоя миг, съзерцавам облаците и си мечтая.
Мечтая ли, мечтая, за чудеса и вълшебства, за мир и спокойствие, братство и любов на всички хора по света! Без значение дали сме бели, жълти, черни, ние всички сме божии чеда и душата на всички нас е божествена! И както и да се казва нашия Бог, той е едни и същ, но с различни имена и ни прави силни и божествени! А нощта с безбройните трепкащи звезди и тайнствената и мистериозна Луна, загадъчна като Мона Лиза. На всички нас действа, на природата и на мен и не мога да спя, когато има пълнолуние и като сомнамбул се разхождам в сайтовете, които съм и пиша разни неща, хрумнали в моята глава! Аз много обичам с нея да си разговарям и да я наричам моя сестрица, тази красива и загадъчно-омайна Луница!!!