автор: Albatros

... понякога си плача без причина,
дори самият аз не знам защо –
като изляза в Морската градина,
треперя като есенно листо.

Не знам дали от трите светли бири,
или – че си отивам от света?
Или защото Господ ме отсвири? –
щом светлите си рими му чета.

И в този миг приличам на детенце,
в миг изтървало своя сладолед! –
във свят, залостен с пранги и кепенци,
кой ме брои изобщо за Поет?

В поредната си римна обиколка
не съм сюблимен, нито съм велик.
Запея ли – ще бъда тиха болка.
Преглътна ли сълза, ще бъда вик.

По-мъдър от канадската секвоя,
ще ви го кажа – дървен философ –
красиво си отиваме – от тоя
свят, озверял за шепичка Любов.

Дано ви милне сянката ми птича?
Ще ви събудя утре с: – Чик-чирик!
Аз бях Поетът, който тихо срича
сълзата си на Български език.

28 януарий 2023 г.
гр. Варна, 13, 55 ч.