автор: Albatros

Взе нещо да ми писва старостта.
И младините искам да си върна –
наместо цял ден рими да плета,
да си ловя из подмола пъстърва,
с момчетата във сумрачния двор
да си откраднем пазва-две смокини,
и пак да ни се скарат в смесен хор! –
прегракналите варненски гъркини,
да пускам във простора хвърчила,
от край до край небето да е мое,
с девойчица в копринена пола
да вляза пак във киното „Благоев”,
и – пийнал си от вечното мерло,
с любов и нежност да ме гледа тати –
най-сетне да ми купи колело,
спестил пари от няколко заплати.
Живота си събрал в един куплет,
за бъдещето светло ми се плаче.

Заспивай, старче на шейсет и пет!
И да се будиш все така! – хлапаче.