автор: snejenbor

Нежните думи не са от душата ти казани,
усещам вулканът застинал е,
чувствата вече са смазани.
Няма го трепета,
скърцащ живот във инерция,
старомодна е кройката,
спешно е нужна корекция!
Липсва живец,
сладостна тръпка, фантазия,
нежните жестове, где са,
усмивката с цвят на амброзия?
Сега се засмей,
усети ме, рисувай ме с огнени краски,
само те моля,
свали си я грозната, злобната маска!
Я ,пак прегърни ме,
яхвай, пришпорвай го времето,
виждаш през пръсти изтича
но где ли е , где ли е стремето?