автор: YOTOVAVA

Да залъжем глада на очите.
И глада за любов да залъжем.
Уморих се безкрайно да скитам –
само вятър в комините стърже.

В плен на жажда за цвят и огньове,
неспокоен, сънят ми се мята.
Меся пепел, разливам олово –
триста болки туптят в колената.

Но среднощ, ако месецът щърбав
се намъкне при мене – неканен,
аз ще знам, че е време за рани.

Прелетя над тополата щъркел
– тънка сянка след него остана –
да се рее из звездната пяна.