автор: YOTOVAVA

Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.

Спотаи се селцето сред сенките
и – обрулен – денят залиня.
Непокръстена сприя несретница
върху къщите дълго вилня.

Кръстопътят – осеян с къртичинки,
не предлагаше изход към юг,
а животът на капки изтичаше
през прогнилия смачкан улук.

Нос забили в стъклата, миряните
се стишиха пред злия порой.
И във храма запуснат камбаната
сякаш биеше заупокой.

Над земята, от дрязги разкъсвана,
девет нощи не спря да трещи.
Бог накрая май даде накъсо
покрай триста двулични светци,

от дребнави молби или щения –
за господство, за слава, пари.
И в незнайни за мен измерения
той без сбогом обиден се скри.