автор: snejenbor

Побягна бясно, кон не жалещ мощ и сила,
разюздан, горд, потъпкал спомени, шафран и свила,
подритнал смях и мигове безвремие, измачкал ласките,
зачеркнал умиление. Ще те усетя пътьом по хапката от прасковата зряла
в клоните до къщата ни бяла, в струните на щурчовата песен
нищо,че е пожълтяла есен, в полета на чучулига пойна
шеметно зареяна и волна в профила на лунен сърп чудесен ,
рой звезди във вихрен танц калесал.Ще те намеря там,
сред всичките звезди , лумнал пламък ,само ти .
Ще кротна тихо , сред лъчите ти във люлка ще се люлеем
двама ,ти и аз небесна булка!