автор: poligraf

След пъстрите копнежи на живота,
на бързея след бурния му порив,
мисълта ми морна с напън потен
с мълчание неистово говори:

„Не си с душа́ на сатаната, черна,
но с правдивата си същност ще си трън,
един ще ти завижда и проклина,
за друг ще си икона, буден звън,

не ти отива и да си унил,
без вярата във утрешния ден,
все някога в отвъдното ще свърнеш,
но бял бъди, на светлината в плен,

изгревът си пурпурен наметнал
с очите на поета ще те пали
и книгите - богатствата несметни,
урок безценния ще са ти дали,

за залеза е още много рано,
не си заслужил черната с косата,
най-истински на таз земя се храни
от залъци със любовта богати”.