Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 453
ХуЛитери: 7
Всичко: 460

Онлайн сега:
:: mig
:: vesan
:: zebaitel
:: Patrizzia
:: pepelqshka13
:: esteban
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИз Дневниците на една скитница
раздел: Други ...
автор: vessyart

След много различни събития в живота й, тя отиде до Босфора...Тя обичаше Босфора и Босфорът я обичаше...

И тя го знаеше...,Тя имаше толкова много неща да му разкаже този път ..., а той – Босфорът винаги я чакаше и, й даваше надежда и не спираше да й показва любовта си към нея...  Този път, когато тя стоеше на брега, Босфора отново имаше подарък за нея- „Писмо в бутилка“... Тя беше много щастлива от това, което той пазеше за нея, въпреки че писмото в бутилката не беше за нея... Важното е, че Босфорът го сподели с нея... Тя взе писмото и го прочете, и след това разказа на Босфора всичките си тайни и терзания..., и отново тръгна обнадеждена по своят път ...Тя реши да сподели писмото с вас...,защото  знаеше, че това писмо е посветено на един от вас ...
 Посветено... "Писмото в бутилка"
  "Докато луната нежно изгрявала и слънцето бавно залязвало, някъде на морските вълни се създавала тиха и нежна песен. Тази  песен се носила от  морето чак  до Босфора. Песента е посветена на един човек. И само той може да чуе и почувства този песен.Тази мелодия всяка вечер ще гали ушите му.И само той ще разбере тайното послание.Всяка вечер тя ще идва с тази мелодия.Тя нежно ще му шепне различни думи.
  Думи на нежност и страст.
   Думи на болка и любов.
   Думи от вечността и мъдростта.
   Различни думи, но събрани в едно.
   И един ден след много, много години...
  Когато луната отново нежно ще изгрее и слънцето отново бавно ще потъне в очарователните пурпурни  цветове на вселената,  Босфорът ще помни нечията песен и ще я пее  завинаги."


Публикувано от Administrator на 24.01.2023 @ 18:00:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   vessyart

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 13:27:30 часа

добави твой текст
"Из Дневниците на една скитница" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.