Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 452
ХуЛитери: 7
Всичко: 459

Онлайн сега:
:: mig
:: vesan
:: zebaitel
:: Patrizzia
:: pepelqshka13
:: esteban
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСиньо –зелено
раздел: Есета, пътеписи
автор: anaangelova

Небето е синьо-зелено, покривало от облаци тешат душата. Свеждам поглед, а после-очите. Роптая наум срещу несгодите. Преминавам пред ада на чувствата. Оплели се като дъждовна гора.
Мълчи часовникът, като замръзнала пътека. Гледам към отсрещната къща. Там мина детството ми.Мама вече я няма. Тихо е, някак протяжно. Стоножката до мен ме плаши. Притаявам се. Кротко сякаш. Стонове на мъртви звезди. Огън от изпепелени длани. Хор на не дишащи, сред живите тук. Заплаквам с ридания, ала кой ще ме утеши? Въображаема пътека, а после-пропаст. Извиквам : "Любов", но ме посреща потънала . Загадка като безкрай, но и след нея е пак същото. Мото и плащ, събрани сълзи, поточета от изкривени страсти. Висока е забравата, а ледено кънти небето. Гънки от надежди, тривиални вълни от погледи, някак отчуждени. Пътувам мислено, снова из края на забравата. Полягам уморена от падналата вяра.
Очите се затварят, тежат.
Само още миг, за да поспя…
Само миг…


Публикувано от anonimapokrifoff на 24.01.2023 @ 09:22:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   anaangelova

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 13:33:04 часа

добави твой текст
"Синьо –зелено" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Понякога е Синьо –зелено
от wingless (wingless@abv.bg) на 24.01.2023 @ 20:23:40
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога изглежда е очевидно ... :-)

Няма вяра,няма надежда,няма любов.
/Но пък/ Може да се събира красота.
/Повече от/ Достатъчно е. :-)
-------------------------------
Понякога е Синьо –зелено :-)

Всичко най!


RE: Синьо –зелено
от anaangelova на 24.01.2023 @ 23:23:01
(Профил | Изпрати бележка)
Да, красотата е навсякъде, и в нас, и извън нас! Благодаря сърдечно за коментара!