Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 447
ХуЛитери: 6
Всичко: 453

Онлайн сега:
:: mig
:: Kalo-yan
:: mariq-desislava
:: mitkoeapostolov
:: pastirka
:: Patrizzia

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМашина на времето
раздел: Поезия
автор: Kiki_Niki

Обичах много сложните задачи,
Системите решавах ги без зор.
За интеграл не питах що ли значи.
Петица не допусках - бе позор.

И графики чертаех със молива
подострен с нож - острилка не върви,
а колко туш на паус се разлива...
Рапитографът капе. Ротринг, но... уви...

Квартирата... наравно със земята,
какво ли не видяла беше тя.
Рисувах Алф и после - на стената.
Туй време безвъзвратно отлетя...

Кюмбето-чудо щом се разгореше
от влага не оставаше следа,
а беше зима и снегът валеше
съвсем редовно чак до пролетта.

И трепети, прераснали в копнежи -
останала във времето мечта.
Уж не допусках някой да се ежи,
но се оказах губеща страна...

Системите в живота не решавах.
Тук X и Y бяхме Аз и Ти.
Започвах нещо, после се надявах,
задачата сама да се реши...

Това е то и днес си нося кръста
от изборите в миналите дни.
Да можеше с почукване на пръста
меню "Undo" пред мен да се яви...

Машината на времето, Портала:
Натискаш нещо-връщаш се назад
и счупената стомна става цяла,
но в нея не вода, а мармалад...

И днес едва ли щяхме да сме същите
И нямаше да пиша аз това.
Животът, отреден от Всемогъщите,
наричаме го простичко- Съдба.


Публикувано от Administrator на 22.01.2023 @ 16:22:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Kiki_Niki

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 14:35:24 часа

добави твой текст
"Машина на времето" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Машина на времето
от mariq-desislava на 28.01.2023 @ 18:34:00
(Профил | Изпрати бележка)
Животът не се подчинява на каквато и да било логика.{}