Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: batalski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14040

Онлайн са:
Анонимни: 454
ХуЛитери: 7
Всичко: 461

Онлайн сега:
:: mig
:: vesan
:: zebaitel
:: Patrizzia
:: pepelqshka13
:: esteban
:: Albatros

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРусолянчо и Хитрянчо
раздел: Приказки
автор: pepelqshka13

Здравейте деца, малки и големи, майки и бащи, баби и дядовци! Всички вие, които обичате приказките, елате в моята приказка. Имало едно време в нашата красива България един хубав и очарователен град, който се казвал Слънчогрей. А накрая на града се виждала една чудна гора, която се казвала Гороцвет. И ето...
навлизам в тази гора и вървя по една вълшебна пътечка, лъкатушейки покрай дърветата. Боса съм и меката трева нежно докосва и гали моите крака. От двете страни на пътечката са нацъфтели красиви билки и цветя и разнасят чудно ухание. Разноцветни пеперуди летят и кацат на цветята, а пчеличките жужат и не мързелуват, а събират цветния прашец за вкусен и полезен за всички медец. А птиците ме омайват с чудните си песни и аз радостна вървя, вървя и ето ме на една поляна, с килим от цветя постлана. А аз съм като омагьосана и стоя и гледам една малка къщичка, като вълшебна, излязла от приказките е тя! На кого ли е, се питам аз? Дали е на баба Яга? На седемте джуджета и Снежанка? На злата мащеха или на лоша и злобна магьосница? Или е на добрата Фея с вълшебната пръчица, която чудеса твори? А къщичката ми проговаря и ето какво ми разказва тя: - В къщичката живеели две малки и палави момчета с родителите си. Били много бедни и гладували и майка им тръгнала за града, да си търси работа. А не след дълго тръгнал и бащата да я търси и им казал, да са послушни и, че те скоро ще се приберат. Но минали ден-два и седмица, месеци, дните се нижели като мъниста, но тях ги нямало все още. И децата започнали да се грижат самички за себе си. Те си хапвали вкусни плодове от дърветата в гората и сладки корени си хрупкали сладко. А отнякъде си при тях дошла и се приютила една козичка и ги хранела с вкусно млекце. Русолянчо бил рус със сини очи и много работлив. А Хитрянчо бил с тъмна коса, черни очи, палав и мързелив. Докато Русолянчо работел по чуждите ниви в близките села, то Хитрянчо обичал на сянка да се излежава, да гледа облаците в небето, песни да си пее и да се весели. И така минали години, а родителите им все още ги нямало. А момчетата расли и порасли, станали момци за чудо и приказ, красиви и добри. Хитрянчо, нищо, че бил мързелив, имал добро сърце и започнал да помага на брат си, а и на други хора. И двамата се оженили за две хубави и добри моми. Русолянчо и жена му били работливи, замогнали се и хубава къща си построили, която греела от разкош и всякакви благини. А Хитрянчо и жена му си поспивали и мързелували и си направили една къща, ей така, колкото да отбият номера и едва свързвали двата края. Но се замислили и решили, като Русолянчо и жена му станали работливи и късмета ги споходил. Замогнали се и хубава къща си построили, като на Русолянчо. И както в приказките се казва: - Много ли, малко ли време минало и ето и на двамата им се родили деца. На Русолянчо се родило красиво русо момиченце и Звездичка го кръстили, а на Хитрянчо се родило момченце с черна косичка и Феникс се казвало то. И ето един ден на портите им почукали мъж и жена. Изморени и измъчени били те, защото на времето тук в малката къщурка оставили своите деца, за да си търсят добра работа в града. А сега що да видят, на поляната от двете страни на малката къщурка се издигали две големи къщи, като палати. Носело се ухание на печен хляб и на вкусни ястия. Прането весело се веело на простора и радвало очите. В обора имало крави, кози, овце и коне. Разхождали се гъски, патици, кокошки, а петелът, кацнал на стобора, весело кукуригал. Сълзи задавили двамата родители, много премеждия и патила преживели и след толкова години при децата си пристигнали. Радостта им била голяма, разказвали си живота и плачели и се смеели от щастие! Не могли да отгледат своите деца Русолянчо и Хитрянчо, но сега се грижели за Звездичка и Феникс. И всички били безкрайно щастливи и живеели в обич и разбирателство и една глава лук и приказката бе до тук!!!


Публикувано от Administrator на 21.01.2023 @ 16:33:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pepelqshka13

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

07.02.2023 год. / 13:33:45 часа

добави твой текст
"Русолянчо и Хитрянчо" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.