автор: Patrizzia

Ще стигна ли един далечен бряг,
една вълнà нозете да погали,
да ми открадне новите сандали,

виновно да се върне. Пак и пак.
A слънцето да мига "на парцали"
и да си мисли: — "Този полудя ли?"

И там да си намеря за другар
крив рак – прикрит в красива раковина,
отзад – напред живота си да мина,
да стана млад, дори ако съм стар.

И някой ден сред залезен пожар,
щом палне Бог небесната камина,
за да се стопли. Аз ще си замина,
звезда ще стана. Мъничка макар.