автор: Albatros

Мечта си имам мъничка една
от времето на майчината пазва –
светът да бъде бяла тишина
и никой никого да не намразва.
Последната си риза в моя скрин
да я даря на просяка пред храма.
И хляб – ако не стига за един,
да купя и за други гладни двама.

Навред да стихнат гнусните войнѝ –
и да заспя – от Господа целунат.
Да дишам с Обич сетните си дни
аз! – мравката в световния мравуняк.
Изтарашувах своя чер долап.
С какво да ви нахраня тази вечер?
Споделям с вас една трошица хляб
с Надеждата светът да бъде вечен!