автор: VladKo

От сайт за запознанства съм погълнат.
Не стигат ли начетеност и чар,
изкуствен интелект ще ги допълни –
с ИИ съм абсолютен техничар.

ИИ ще ми подскаже такт, галантност
и как със модата да бъда в крак,
да сформулирам сложна мисъл гладко –
ИИ е Сирано дьо Бержерак.

И дама ми предложи среща вчера
на плажа, до самия вълнолом,
таман да видя що е за Венера,
а тя – доколко аз съм Аполон.

«Бълха» дискретна слагам във ушето –
дори на плажа да съм сладкодум,
тя нужните слова да ми прошепне.
На тяло гол, ще съм с облечен ум.

Па гмурваме се двама във лазура,
вълнички палави се гонят в бяг,
доплували до първа шамандура,
обръщаме към пясъчния бряг.

Но чувам – гъгне моята бълхичка,
нагълтала е сигурно вода,
напълно изоставя ме, горкичка,
самин да се оправям в таз беда.

Ала и дамата поглежда гузно,
бълха изважда бавно от уше.
«И ти с ИИ?» – едва мълвя сконфузен,
от срам и от неловкост задушен.

Усещам диалогът че е дрипав,
че приказки не връзвам във едно,
носа дали е удължен попипвам –
Пинокио, какъв ти Сирано!

На глупостта навярно пеят ода
рой гларуси, що грачат и кръжат.
Обратен път го дълго-дълго ходя
с ИИ – най-късокраката лъжа.