Не вярвам! Не, не е възможно!
Това е някаква шега!
Как може да е толкоз сложно?
Не мога да го разбера...
И ето, рязко побеснявам
и иде ми да изкрещя.
Направо чак ми причернява
и искам всичко да руша.
А може ли да е различно?
Да бъде малко по-добре?
Поне да се държим прилично?
Да вземем да се разберем?
Но явно няма как да стане
и връхлетява ме печал.
И поривът ми неразбран е.
Тъгата ме обгръща цял.
Но знам, че трябва да надмогна
емоциите - тук и сам.
Едва ли другиго ще трогна.
Смирен съм вече. Вече знам