(Живот с Аспергер)
Сигурно е багрено проклятие
да възприемаш всичко буквално,
без следа от намек или шега.
Образите за теб са уморени спомени,
непонятни, безформени души
на замръзнали кокичета,
а емоциите -
съвършена демонична пустота.
Тъничките нишки на залезите
са просто застинали трофеи,
а слънцето - небесна брошка
в разрошения ти ум.
Опитвам се да си внуша,
че това е еволюция на мозъка,
нов вид мислене,
а не полюшваща се диагноза.
Мога да повярвам вече в каквото и да е -
бивало или
небивало,
щом ще ти помогне,
мое безкрайно чакано,
изгревно дете.