автор: Mitko19

Живели бедно двама братя.
Кога било, това не знам,
но знам, че малкият се казвал
Иван, а батко му - Йордан.

Накрай село̀то, до реката
живели в малка хижа те
със болна майка, а бащата
незнайно где бил на гурбет.

С добро сърце, работен, умен
Йордан бил, Ванко - лековат.
Шеги си правел неразумни
той с по-големия си брат.

Йордан във нощ безлунна тръгнал
с ръце шарани да лови.
Завряни в тинестото дъно,
за улов лесни те били.

Иван преварил го, далдисал
без звук в студената вода.
Йордан, щом пипнал го, се слисал:
каква ли риба е това?

От тинята го с труд измъкнал
и го оставил на брега.
След туй в голям чувал го вмъкнал
и го отнесъл у дома.

На светло, щом го поизтъркал,
познал той своето братле
и рекъл като го прегърнал:
- От кал да е, Иван да е!