автор: pepelqshka13

Здравейте деца, малки и големи, майки и татковци, и вие дядовци и баби, здравейте всички! Сега ще ви разкажа една чудна вълшебна приказка! Живеели някога преди много, много години в едно царство-господарство цар Любослав и царица Любомира.
Те били много добри и живеели в мир и разбирателство с другите царства! Било мирно и спокойно в тяхното царство. Хората с радост работели, пеели песни и възхвалявали в тях, царя, царицата и децата им Славомир и Грациела. Но радостта на всички била още по-голяма, когато царят и царицата се сдобили с още едно момиченце. То било красиво и усмихнато бебе, бяло на лице, с две трапчинки, с изумрудено-зелени очи и му дали името Луннаомая. Поканили всички хора и осемте вълшебници, да я дарят с таланти и дарования. Дошли много хора от близо и от далеч и вълшебниците вече били тук и за тях имало подаръци. В красиво изработено ковчеже имало чудно златно колие. Но освен поканените, имало и една много стара вълшебница, която пропуснали да я поканят и нямало подарък за нея. Тя била зла, отмъстителна и не обичала усмихнати хора, а бебето било очарователно създание, усмихнато и радостно. И ето, започнали вълшебниците да наричат своите пожелания за Луннаомая: - Да е красива и усмихната. Да е умна и добра. Да има много радост и късмет в живота. Да пее, танцува, рисува. Да обича природата, цветята, водата, всичко. Да се разбира с животните и да разговаря с тях. Да помага на нуждаещите се. Изведнъж се появила неканената вълшебница, която треперела от злоба и предрекла: - Като стане на 18 години, в очите И да попаднат ледени стъкълца и тя да умре! Когато чули лошото предсказание, всички се натъжили, а царицата заплакала неудържимо. Но най-младата вълшебница, видяла как си мърморела злобно лошата вълшебница и се скрила зад завесите. И сега излязла и им казала: - Не бойте се, царю и царице! Не мога напълно да отменя лошата клетва, но мога да ви помогна. Когато попаднат стъкълцата в очите И, тя няма да умре, а само ще заспи за десет години. На единайсетата година ще дойде един принц, смел, решителен и голям юнак. Той ще преодолее препятствията, ще прегърне принцесата, а сълзите му ще премахнат стъкълцата и тя ще се събуди. И така, времето неусетно минавало и Славомир, Грациела и Луннаомая пораснали в задружното си семейство с много радост, любов и щастие! И вече наближавал Рожденият И Ден. Тя не знаела за предреченото зло и била много радостна. Точно в полунощ, тя излязла навън да види пухкавия сняг, който валял от небето на едри парцали и било приказно-вълшебно. Луннаомая разперила ръце с поглед в небето и тогава в очите И попаднали ледените стъкълца и тя паднала в снега. Внесли я в стаята И и я сложили на леглото. И тогава мигом всички заспали непробудно. Царя и царицата, Славомир и Грациела и всички, които били в замъка, даже и огънят в камината заспал. И тогава дърветата започнали бързо да растат, а лианите се увивали около стъблата и гората станала непристъпна и труднопроходима. Много момци се опитвали да стигнат до замъка, но никой не успявал. А пред портите пазели два страшни дракона, които бълвали огън. Много ли, малко ли време минало и вече десетте години се търкулнали и наближило времето Луннаомая да бъде спасена от принца. В един хубав слънчев ден принцът на бял кон се появил и весело песничка си пял, за красивата Луннаомая, която вече десет години спяла. Принц Слънцесияен слязъл от коня и започнал със сабята си да сече лианите, които падали настрани и пътека правели. Която го до замъка довела и до страшните дракони, бълващи огън. Но той не се уплашил, а смело се хвърлил в бой с тях и отсякъл със сабята си огнените им глави! И тогава портите сами се отворили за принца и коня му, който го следвал. Влязъл в спалнята И, а тя се усмихвала насън и била толкова красива. Слънцесияен я прегърнал, а от очите му закапали сълзи, които премахнали ледените стъкълца от очите И и тя се събудила. Луннаомая отворила очите си и казала: - Радвам се да се запознаем принце и как се казваш ти? Аз съм принц Слънцесияен и съм влюбен в теб още преди да те видя. Чувах за теб от хората чудни приказки за омайната ти красота, усмивката ти и за безмерната ти доброта! И накрая се събудили всички, които заспали с принцесата, даже и огънят в камината се събудил и се лудо разлудувал. И настанала радост голяма и вдигнали вълшебна сватба, за чудо и приказ. Три дена яли, пили и се веселили! И аз бях там и с тях се веселих, ядох и пих! И едно и две и три и ето, че и приказката ми взе, че се свърши!!!