автор: pepelqshka13

Това, което моята щура глава измисли не е истина, просто отнякъде се появи и го написах преди години. Ами аз съм си една мечтателка от дете. Започва мечтата ми: Ето събудих се тази сутрин, но не съм сама в леглото, а до мен си ти и още спиш. Гледам ти лицето, галя ти косите, целувам ти очите.
Ти ги отваряш, а аз щастлива в тях се оглеждам и виждам една влюбена до полуда жена. С дълги коси и зелени очи, с усмивка пленителна, срамежлива и стеснителна. Която те обожава и много те обича, повече от себе си дори. Ето и сега, те тази жена толкова желае и за всичко друго тя нехае. Аз знам, че ти за мен си целият свят, вселената дори, аз виждам в твоите очи. Ти си слънцето и луната, звездите, млечният път и дъгата, облаците и земята, водата и вятъра, снега и дъжда, въздуха, който дишам сега. Ти си всичко това и повече дори, ти си моят любим, приютил ме, мен в топлата си и нежна прегръдка. Ти си целият мой свят, моя любима вселена, в която си ти, само ти, истински, а не сън. Събудих се, а ти си до мен, наистина до мен и ми се усмихваш сега!!!