автор: snejenbor

Дните ми вече нямат цвят
тъмни нюанси на сивото,
времето скитник стълба плете,
толкова стръмно е билото.
Сам съм сред тиня и кал жабурняк
мъчно преглъщани думи,
глъхнат, немеят стъпки и праг,
стенещ..............прашасали друми.
Пошлост и алчност, завист и злост
трудно зарастващи рани.
Днес е неделя ,празнично слънчева
в храма си пътьом те кани.
Спри се човече, от пръст си създаден
и кръста си вечно ще носиш,
смири се с душата си, дните броени са
от кой ли ти милост ще просиш?