автор: Albatros

Как искам да потъна в тишината,
когато свири сетното щурче,
и в подмола пъстървата се мята,
доде под мен реката си тече,

във светове – забравени от Бога,
да ме покрият есенни листа,
над мен да плава лунната пирога
в дълбоките лагуни на нощта,

да ви нареждам светлите си думи,
когато пеят Третите петли,
и да вървя по мъчните си друми! –
дори по тях душата да боли,

да се извихря – пухче от глухарче,
в отвеяни нанейде тишини –
заслушано в безмълвията старче,
дочакало красивите си дни,

от всяка мъдрост, преди мен изпята,
една записах! – в тихия ви чат –
в Божествения химн на тишината! –
е същността на този шумен свят.