автор: VladKo

Бацилус булгарикус, светъл пред тебе поклон,
че млякото кисело сивите клетки подхранва
и всичко ни иде отръки. Та кой небосклон,
по него щом греем с талант, от душа не се радва?

Далече известен е тоз чудодеен продукт
с природен заряд от питателна сила призната,
ала автентичен (не йогурт) той само е тук –
в страна на енергии и на духовност богата.

Могла би да стане мечтателен, радостен кът,
във който кахърите хората лесно забравят,
но с тежка е карма – да бъде все на кръстопът,
где завоеватели погледи алчни отправят,

че нямат ни кисело мляко, ни нашенски ум.
За творчески труд във гърдите се порив пробужда,
отвътре ни идва да викнем: «Да, bulgaro sum
и нищичко-нищичко българско не ми е чуждо.»

P.S. Сентенцията Homo sum, humani nihil a me alienum puto (Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо, лат.) я дължим на римския драматург Теренций от II в. пр. н. е.