На мода сякаш е едно изкуство
сърцата фризери да са без топлота,
безкрупулни, без съпричастно чувство
обеднели да са откъм любовта.
По път незрим на безхуманност крачим,
брадясваме със дяволски бодли,
алтруизмът в нас изтлял е и не значи,
за раната на друг не ни боли.
Дали туй време днешно в нас открадна
искрицата една на доброта
и дните ни превърна ги във бездна,
която отчужди ни в самота.
И някак страшно е да си самичък
във този непонятен свят голям
сред хора много, но със студ в излишък
в душите безразлични и без плам.