автор: Albatros

... аз вече си отивам, мили сине.
Бог ми навири своя среден пръст.
А болката по мен ще ти премине! –
животът е красив пред теб – и къс.

Във изборите свои – често лоши,
към теб бях благ и обичлив баща.
Пиянствах със кварталните сархоши,
наместо книжици да ти чета.

А вечер – след родителската среща,
ми идеше да вия с вълчи вой.
Дланта ми беше бащински гореща! –
шамарчето прости ми, сине мой?

Понякога, когато – леко трезвен,
във събота отивах с теб на мач,
бях тъй щастлив със теб да си излезнем! –
Баща и Син във дрезгавия здрач.

Днес много странни мисли ме човъркат –
спечелих в сряда тежкия джакпот,
но тъй не купих колело в четвъртък.
Ще ти го взема в някой друг живот!

Спасих ли те в злини – и от омрази?
Не цепя дума бащина надве! –
бъди щастлив! – и Господ Бог да пази
и твоите прекрасни синове!