Ето ми и приказката в стихотворна форма започва вече и я прочети и дано ти хареса!
В един вълшебен замък живеели
цар, царица и техните единадесет
момчета и едно момиче Елиза и
в обич и радост минавали дните.
Щастливи били, но ето, че дошла
бедата и царицата се разболяла
и не след дълго умряла.
И всички тъгували за нея.
Но минало време и царят се
оженил за друга жена, красива,
но лоша била и не можела
децата да приеме и търпи.
Тя клеветяла момчетата, че
пакости правели и я ядосвали.
А накрая ги проклела, да станат
лебеди и те излетели от родния дом.
Елиза тъгувала за братята си и
тръгнала да ги търси и отишла
на брега на морето и питала хората,
но никой не бил чувал за братята И.
Седяла там на брега на морето и
си мислела за тях и къде ли са?
И изведнъж долетели единадесет
бели лебеда и кацнали на брега до нея.
Слънцето вече залязвало и те
мигом се преобразили в хора и
радостни прегърнали своята
любима сестра Елиза.
Разказвали И те, че през деня са
бели лебеди, а щом слънцето залезе,
пак ставали хора, а с изгрева на
слънцето, се превръщали в лебеди.
Цяла нощ си говорели и от лиани
те мрежа изплели за Елиза и в нея,
тя с тях да лети над морските вълни
и да отидат там, където живеят те.
Сутринта полетели и едва успели,
да се приземят на една скала,
насред морето, вълните ги мокрели,
но те здраво за скалите се държали.
На другия ден полетели и до вечерта
пристигнали там, където сега живеели.
И като се наприказвали и живота си
разказвали, накрая заспали.
И на Елиза се явил чуден сън. Една
вълшебница и казала: - Елиза, ако искаш
братята си да спасиш от магията и от
лебеди, пак хора да станат завинаги.
Ето какво трябва да направиш ти: -
Трябва да набереш коприва със голи
ръце и то на гробищата по тъмна доба,
само тази коприва е вълшебна.
После я обработи и в прежда превърни
и от нея ризи за братята си изтъчи и
да са с дълги ръкави. Но започнеш ли ги,
замълчи и дума не продумвай и ги завърши .
Елиза изпълнила заръките на вълшебницата
и ризите на братята си започнала да тъче на
стана си, но царският син е видял и се влюбил
в нея и поискал да се ожени за Елиза.
Но тя дума не продумвала и когато я повели
към царският дворец, пак мълчала, но с жест
посочила, на царският син, че иска копривата,
ризите и стана, да са с нея, там в двореца.
Те ги пренесли и там ги наредили в стаята И.
И тя продължила ризите да тъче. Но видяла,
че копривата И намаляла и пак трябвало на
гробището да отиде и с голи ръце да я бере.
А везира искал своята дъщеря за принца
да ожени и го настройвал срещу Елиза.
Тръгнала тя през нощта на гробищата,
но везира и царският син също отишли там.
Везира му втълпил, че тя е зла вещица и
магии сътворява в тъмната доба. Накрая
принца повярвал и наредил, да я
изгорят жива на кладата като вещица.
А Елиза бързала и последната риза тъкала,
останал и само единия ръкав да изтъче, но
те не я оставили, а я хвърлили в една талига,
заедно с всичките ризи, които тя изтъкала.
Долетели единадесетте лебеда, обиколили
Елиза и сянка И правели с крилата си.
И така стигнали площада, прочели присъдата И,
че е вещица и ще я изгорят жива на кладата.
А Елиза се изправила и на всичките лебеди,
по една риза от коприва, тя на раменете им
сложила. Само за най-малкият И брат,
ризата му била само с един ръкав.
И те мигом в нейните обични братя се
превърнали, само най-малкият брат
имал една ръка и едно крило на лебед,
защото тя не успяла ръкава да му изтъче.
Започнали да се прегръщат и се радвали
много. И вече можела да говори и им
разказала всичко, което на сън И се явило И и
показало какво да направи и братята си да спаси.
Направили приказна сватба и три дена яли,
пили и се веселили. И аз и ти и те и всички
ние на сватбата им бяхме и с тях танцувахме,
ядохме, пихме, пяхме и се веселихме.
И ето, Слънцето залезе и изгря Луната, а
Звездите се наредиха и написаха на небето
на приказката щастливия край и живот,
приказно-вълшебен в този неземен Рай!!!