Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 489
ХуЛитери: 4
Всичко: 493

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Nela
:: LioCasablanca
:: Lombardi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕлиза и единадесетте лебеда
раздел: Приказки
автор: pepelqshka13

Ето ми и приказката в стихотворна форма започва вече и я прочети и дано ти хареса!

В един вълшебен замък живеели
цар, царица и техните единадесет
момчета и едно момиче Елиза и
в обич и радост минавали дните.

Щастливи били, но ето, че дошла
бедата и царицата се разболяла
и не след дълго умряла.
И всички тъгували за нея.

Но минало време и царят се
оженил за друга жена, красива,
но лоша била и не можела
децата да приеме и търпи.

Тя клеветяла момчетата, че
пакости правели и я ядосвали.
А накрая ги проклела, да станат
лебеди и те излетели от родния дом.

Елиза тъгувала за братята си и
тръгнала да ги търси и отишла
на брега на морето и питала хората,
но никой не бил чувал за братята И.

Седяла там на брега на морето и
си мислела за тях и къде ли са?
И изведнъж долетели единадесет
бели лебеда и кацнали на брега до нея.

Слънцето вече залязвало и те
мигом се преобразили в хора и
радостни прегърнали своята
любима сестра Елиза.

Разказвали И те, че през деня са
бели лебеди, а щом слънцето залезе,
пак ставали хора, а с изгрева на
слънцето, се превръщали в лебеди.

Цяла нощ си говорели и от лиани
те мрежа изплели за Елиза и в нея,
тя с тях да лети над морските вълни
и да отидат там, където живеят те.

Сутринта полетели и едва успели,
да се приземят на една скала,
насред морето, вълните ги мокрели,
но те здраво за скалите се държали.

На другия ден полетели и до вечерта
пристигнали там, където сега живеели.
И като се наприказвали и живота си
разказвали, накрая заспали.

И на Елиза се явил чуден сън. Една
вълшебница и казала: - Елиза, ако искаш
братята си да спасиш от магията и от
лебеди, пак хора да станат завинаги.

Ето какво трябва да направиш ти: -
Трябва да набереш коприва със голи
ръце и то на гробищата по тъмна доба,
само тази коприва е вълшебна.

После я обработи и в прежда превърни
и от нея ризи за братята си изтъчи и
да са с дълги ръкави. Но започнеш ли ги,
замълчи и дума не продумвай и ги завърши .

Елиза изпълнила заръките на вълшебницата
и ризите на братята си започнала да тъче на
стана си, но царският син е видял и се влюбил
в нея и поискал да се ожени за Елиза.

Но тя дума не продумвала и когато я повели
към царският дворец, пак мълчала, но с жест
посочила, на царският син, че иска копривата,
ризите и стана, да са с нея, там в двореца.

Те ги пренесли и там ги наредили в стаята И.
И тя продължила ризите да тъче. Но видяла,
че копривата И намаляла и пак трябвало на
гробището да отиде и с голи ръце да я бере.

А везира искал своята дъщеря за принца
да ожени и го настройвал срещу Елиза.
Тръгнала тя през нощта на гробищата,
но везира и царският син също отишли там.

Везира му втълпил, че тя е зла вещица и
магии сътворява в тъмната доба. Накрая
принца повярвал и наредил, да я
изгорят жива на кладата като вещица.

А Елиза бързала и последната риза тъкала,
останал и само единия ръкав да изтъче, но
те не я оставили, а я хвърлили в една талига,
заедно с всичките ризи, които тя изтъкала.

Долетели единадесетте лебеда, обиколили
Елиза и сянка И правели с крилата си.
И така стигнали площада, прочели присъдата И,
че е вещица и ще я изгорят жива на кладата.

А Елиза се изправила и на всичките лебеди,
по една риза от коприва, тя на раменете им
сложила. Само за най-малкият И брат,
ризата му била само с един ръкав.

И те мигом в нейните обични братя се
превърнали, само най-малкият брат
имал една ръка и едно крило на лебед,
защото тя не успяла ръкава да му изтъче.

Започнали да се прегръщат и се радвали
много. И вече можела да говори и им
разказала всичко, което на сън И се явило И и
показало какво да направи и братята си да спаси.

Направили приказна сватба и три дена яли,
пили и се веселили. И аз и ти и те и всички
ние на сватбата им бяхме и с тях танцувахме,
ядохме, пихме, пяхме и се веселихме.

И ето, Слънцето залезе и изгря Луната, а
Звездите се наредиха и написаха на небето
на приказката щастливия край и живот,
приказно-вълшебен в този неземен Рай!!!


Публикувано от Administrator на 12.01.2023 @ 15:49:54 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   pepelqshka13

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 18:19:03 часа

добави твой текст
"Елиза и единадесетте лебеда" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.