автор: pepelqshka13

Ден, година е за мен, щом те няма тук до мен сега. Времето едва, едва се влачи и не помагат никакви илачи. И аз чезна в мъката безкрайна, без теб и твоите слова омайни. Кога ли ще те видя, дали? А надали е писано или си ти само в моите мечти?
Ако те видя, денят ми като миг ще прелети, щом в него си и ти! И аз радостна ще полетя с крилата на любовта, ще се рея в небето. По стълбичка от облачета, ще прескачам едно по едно. И изморена ще полегна на едничко, мекичко и пухкавичко, а с друго облаче ще се завия и за теб ще си мечтая до безкрая. Как ме милваш по косите, целуваш ми очите и ме прегръщаш нежно със силните си ръце и чувам как бият лудо твоето и моето сърце. И съм толкова щастлива, неземно, вълшебно, омайно, мистично, магично, но искам да е и реалистично! И ето ме, сияеща от радост неземна, аз се люлея на седемцветната люлка на Дъгата и по нея аз се спускам на земята. И попадам право в твоите ръце и весело пее моето сърце, а душата ми лети от щастие и радост голяма. Смея се и смехът ми радостен поема всичко живо, а ехото разнася моя глас: - Обичам те, Обичаммм теее... божествено и диво, чаровно и омайно, аз много теб обичам! Ам, да те изям като вкусен сладолед, разхлаждащ в топъл ден и като горещ шоколад в мразовито време. Ох, дявол да го вземе, сладоледа се стопи, от нашите горещини, а шоколада...ммм, толкова е вкусен, щом с теб, аз го вкусвам!!!