автор: pepelqshka13

Ето ни, двамата с теб, на една поляна с килим от билки и цветя застлана. С чудни шарки и аромати, на ухание богати. А ние берем цветя и билки, правим си красиви букети и сплитаме венчета две, за теб и за мен. И като малки палави деца, ние тичаме по поляната,
гоним се, падаме, ставаме, търкаляме се щастливи в тревата и ни е весело и радостно на сърцето и душата. Че сме двамата тук и сега и сме божествено щастливи! После, уморени, лягаме на уханния килим от билки и цветя един до друг. Ти забождаш цвете в косите ми и хванати за ръце, замижаваме и гледаме горе облаците в небето. А там се виждаме, като в огледало как ние лежим в тревата от пъстроцветния килим обградени и с много обич и надежда окрилени. Съзерцаваме в небето облаците и чудните картини горе в небето. Едно облаче в сърце се превърна, после стана Жар птица и нависоко отлитна в небесната шир. Лети, лети облаче ле бяло и ето, като орел горд се завръща, разперил мощните си криле. А после на небето букви се изписаха: - Обичайте се вечно!!!