автор: ma_gi

И закъде спестяваш любовта ми?
И за кога?
Или пък за кого?
За черни дни?
За гробищно мълчание?
Или за някой бъдещ нов живот,
във който
ще успееш да си купиш
две топли длани,
устни като мед
или
едно съвсем различно чувство
на ширнало се есенно небе?

И може би
ще ти остане ресто -
далечен спомен,
пареща сълза...

И трийсет сребърни посърнали монети,
с които
да залъгваш съвестта,
че всъщност
те са обещана лихва
и трябва да си горд,
че ме спести,
за да не бъдеш
дрипавия скитник
със трескави изгарящи очи,
в които
няма помен от спестовност,
а само ширнало се есенно небе...

Виновна съм!
За тебе съм виновна.
С едно сърце,
наместо портмоне.