автор: Albatros

Не знам дали си свиркате под душа
Бетовен, Брамс, Вивалди и Бизе.
Омаяни, съседите ме слушат
и вече са ме взели за мезе.

А вчера, както бях подкарал Шуман
и темето си лъсках с шампоан,
направо щях да изтърва сапуна –
синът ми хлътна в банята без свян.

И в мен, по-беззащитен и от агне,
почти като агнеца Божи чист,
нахлу кръвта – потоп по Рихард Вагнер.
Дочух и щрайхцигулките на Лист.

А той, синът ми, тънко ме огледа.
По мен пълзеше погледът му син.
Какво видя? Камбани на говеда
на паша под фабричния комин.

Отде да знае той в каква омая,
не като днес – изкукал дърт петел,
аз майка му пет пъти качвах в Рая –
свалих я с болерото на Равел.

Излез, момче! Недей баща си срами! –
покрих се в миг с пластмасовия тас.
А топлата вода като цунами
връхлиташе отгоре ми със бяс.

Готов бях вдън земята да се просна,
че не детето – аз бях сторил грях…
За първи път синът ми зърна Господ
да свири гол токатите на Бах.