автор: Albatros

... когато утре Бог ми се яви –
и аз, нали съм адски тъжен чичко,
ще му река: – Сполай ти! Cе ла ви!
Благодаря ти, Господи, за всичко.

Сполай ти, че със моя черен хляб
отгледах две жени, деца – и внуци.
Ще ги прегърна – грешен, сам и слаб,
и не размахвал никога юмруци.

Тъй праведно живях, че ми се ще
животът ми Отвъд да се повтори? –
и пак да се раздавам – до стоте,
във стихчета под звездните простори.

Пак да подавам всекиму ръка.
И да вървя с протегната душица.
И всяка поднебесна живинка
да ми е светъл братец – и сестрица.

Изчезна ли, от мен ни вест, ни кост.
Ще литне нейде сянката ми птича.
Слез, Боже? И бъди ми светъл гост! –
на прага си пред Теб ще коленича.

5 януарий 2023 г.
гр. Варна, 13, 15 ч.