автор: ma_gi

Нощта,
изтъкана от спомени
и от хора,
които липсват,
бавно
отмества декорите
от злободневни истини,

пали
звездни прожектори
върху кръглата лунна сцена
и от този невидим спектър
се роят
светове
и вселени.

А в отеснялата си гримьорна
сваля
потните си костюми,
второстепенни роли
и полуистински думи
и разгримира
полека
душата моравосиня
от подлостта ни човешка
с няколко глътки вино.

После
ще ме намери.
И ще въздъхнем.
Тихо.

А пък подир вечерята
ще ми разказва стихове...

И ще сънувам
спомени
и хора,
които липсват.
Докато вляза в роля.

Хайде,
подай усмивката!