автор: Albatros

... все още жив – без пукната пара,
не се и питам, дишам преблагато –
дали бедняк последен ще умра,
или ще легна върху крини злато? –

дали над мен ще пейне някой поп,
добре платен във варненската черква? –
или с шише мерло на моя гроб
Жена по мен от мъка ще изперка,

дали ще скубят троскот и бодил
край камъка ми моите авери? –
и ще си спомнят кой, какъв съм бил,
и – въобще живял ли съм? – Валерий,

дали и – страшна терца! – синове
ще поседят на пейката сиротна? –
и с кеф! – за следващите векове
със тях на благо селфи да се фотна,

дали ще пея в Рая – вдъхновен? –
в хор ангели allegro moderato?
Като умра, носете си от мен
за спомен крина със словесно злато.