автор: Skitnica

Този дом е гнездо на отлитнали птици,
много спомени в пазвата скрил.
Тук израснах и гонех мечтите си…
Този дом е самотен и толкова мил.
Тъгата ме води по прашите пътища,
след завоя свива напряко в душата,
мълчаливо ме спира пред родната къща,
там, където вече никой не чака…
Само спомени пази за летните нощи,
за чудни звезди от хармана небесен,
за стъпките боси в себе си носещи,
онази сладка и тиха щурчова песен.
Като сенки в този дом ме посрещат,
накацали спомени по тънките жици.
В гърдите е пареща болка, гореща…
Този дом е гнездо на отлитнали птици.