Заспах и засънувах чуден сън. Сън ли бе, или не, не знам? Но усещам в унес, как ти нежно ме целуваш. Като полъх на нежен вятър ме докосваш, като лъч на слънце ме погалваш, като ласка на вода ме приласкаваш, като облаче, леко на крилете си ме носиш и все едно плувам.
И ето ме, аз летя, летя и отивам надалеко, някъде далече, далече в незнайни места, където е вълшебна красота и чувам гласа ти, нежно да ми прошепва: - Добре дошла, моя ненагледна Луна, нежна и загадъчна, чаровна и пленяваща, моя любов за вечни времена! И ме водиш за ръка в рая на сънищата. Където ти си за мен, не блян или мечта, или несбъдната химера, а истина една, която в съня си намерих!!!