автор: ma_gi

толкова ми е ниско,
колкото
капките кръв из Балкана
от Свободата
и оня Христо,
дето се врекоха върху Милин Камък.

А под лудешкия смях на куршумите
и на небесните самодиви
вият -
гневни вълчици -
думите.
И ги гризе безсилие.

Вечер е.
Месец не грее.
Звездите - слепи в свода небесен.
Мълчи Балканът.
А ние пеем
за чики-рики
или за нещо си...

След малко ще пропищят сирени.

Като на помен.
Точно в дванайсет.

Свобода или смърт -
единица време
за глас в пустиня.

И за предателство.

Че в лицемерния втори юни
в гръб те застреляхме -
теб и момчетата.

Гарванът грачи.
Бесило.
Юда.
Пак те целува.
И гаси свещите.