автор: Albatros

... Бог е дъжд над тихия квартал, просякът с паничката пред храма,
гларус – край комина ми слетял, котенцето в скутеца на мама,
Бог е в парка светлото дете – жално за балончето си плаче,
паячето – взело да плете под стрехата слънчево хамаче,
Бог е вятър в злачните лъки, де родът ми легна – да почине,

той върти секундните стрелки в стария ми "Seiko", мили сине,
Бог събужда стария рибар, шавне ли из подмола пъстърва,
свадата на градския пазар с поглед благ и блага длан разтърва,
дипли той над птичите гнезда небеса – за шеметните птички,
Бог е слънце, въздух и вода – Бог е тук! – за да ни има всички.