автор: pepelqshka13

О, Слънце, ти си благодат, ти си не само топлина, но и светлина и радост за душата. Ти си живот, ти си Рай за земята и за всички нас. Ти си чудо на чудесата, даряващо живот и плодородие голямо и галиш с лъчите си земята, а тя се разхубавява с всеки миг и час, с цъфналите си билки и цветя.
С дърветата, отрупани със сладък плод или правещи ни сянка в изморителен ден, ти си всичко за мен! Сутрин, когато изгряващ ти, Луната отива да спи и все не можете да се срещнете с нея. Тя е като жена, красива, тайнствена, магнетична,, мистериозна, загадъчно-усмихната като Мона Лиза или понякога и тъжна дори. Тя влияе на морските приливи на хората, на мен самата. И когато е пълнолуние, аз не мога да спя и като сомнамбул се разхождам в сайтовете, в които съм и пиша разни неща, хрумнали ми в моята нестандартна и шантава глава. Аз често я гледам и я съзерцавам и с нея си разговарям. Наричам я моя сестрице, тази омайна луница и по нея пращам аз поздрави на моите приятелки добри. А понякога я моля: - О, вълшебна Луна, моля те през прозореца, ти надникни и виж добре ли е моята друга половинка, незнайно къде и поздрави от мен И прати! Дали ще се открием в този живот, а може би в другия и аз не знам? Защото той е Слънцето, изгряващо сутрин, а аз съм Луната, залязваща за сън. Може би трябва да спре тоя миг и да се срещнем, някъде там на хоризонта, двамата с теб, дори за миг, който за нас ще е Вечност!!!