автор: YOTOVAVA

Завръщам се в самото си начало
и без понятие какво е краят.
Не помня беше ли безкрайно бяло.
Забравих и едва ли ще узная.

Но светло беше. Тихо, като в църква.
За глътка въздух трябваше да моля.
След първата въздишка взе да мръква.
Получих име, глас, свободна воля.

Не биваше дори насън да плача.
Разбирах, че съм само стих в молитва,
глухарчето – останало сираче,
душица стиснало, преди да литне.

И ето че отвчера сняг затрупва –
калта, умората и суетата.
По пръстите ми мръзнат всички букви,
с които можех да опиша лято.