Като снежна топка по планински склон
търкаля се животът с ритъм бесен,
декември на минорни ноти в плен
припява свойта лебедова песен.
С носталгичен намек за раздяла
ще свърне старата оттатък,
щом в тебе любовта гнездо е свила
доволен ти ще я изпратиш.
И новата с усмивка благовидна
ще прибави още без остатък.
Нали затуй надеждата я има
с Младенеца в тоз живот тъй кратък!