Аз преминах живота си като Пепеляшка, бележен от двете трагедии в ранното ми детство. Нямах и 5 години, когато загубих баща си, а почти на 12, когато щях да изгубя и майка си. Но лекарите в София я спасиха и дълги години лекуваха. Срещнах мъжът ми и мислех, че е моят принц.
Но не беше както го очаквах. Беше добър по характер, но като се напиеше, беше страшно и една нощ избягах с двете си малки деца. Синът го нося, а дъщерята хванала за ръчичка и така отидох при майка ми. Въпреки лошият ми живот тези пет години с него, аз се радвам, че от брака си имам двете си деца Таня и Ангел. И от тях имам внуците си Диян, Весилена и Емилиян- те са на дъщерята. А от синът ми и Петрана имам внука си Калоян. А от Диян и Валя имам сладкия ми и палав правнук Кристофър Диян. Всички те са моето богатство, моята обич, надежда и всичко за мен!!! Диян - първородния ми внук дойде с дъщерята при мен, когато беше на 4 месеца. Дъщерята се разболя и беше в болница, аз го гледах и тичах всеки ден в болницата при нея. Като започна да говори, той ме питаше: - Бабо Еми, ти ли си ме родила? Диян е от мъжът И Емил. После след време, тя и Николай заживяха заедно и Весилена и Емилиян са от него. Веси, когато беше малка ми казваше: - Бабо Еми, обичам те завинаги! А Емилиян се роди с проблеми с лявото краче и в гипс го слагаха многократно, после няколко операции и други болести придоби. Аз го гледах денонощно, дъщерята работеше. И той ме имитира във всичко, което правя. Като го водех на детска, хванала го за ръчичка, той другата си я слагаше на кръста и ми казваше: - Ох кръстчето ми, ох ръчичките, ох краченцата, болят ме, ужас и се смееше. Обича с мен да гледа сериалите ми и готварските програми.От малък обича да меси тесто и му давах и той разнася брашно навсякъде, прави пици и сладкиши с майка си. А единия път тя е сложила всичко в брашното и той беше омесил чудна питка, толкова беше вкусна. Само Калоян съм гледала малко като бебе, защото те живеят в техния си апартамент. Но и той ме обича много. Много се радвам, че Калоян единствен от тях обича като мен книги да чете и сега съм му купила една хубава книга: - Природата и природните феномени. А правнука ми Кристофър Диян е толкова палав, но когато дойдат в нас, влиза в спалнята и ми казва: - Обичам те, бабо Еми. И ми гали листата на банановото ми дръвче. А онзи ден получих подарък от внучката ми Весилена. Изпратила ми е една кутия с 32 вдъхновяващи карти и книга за планината: - Духът на планината. И ми е написала едно пожелание за Коледа и Нова година. Ето какво ми е написала Веси: - Бабо, мила моя, не трябва да се тревожиш за годините и времето, което минава, защото в сърцето си, все още си красива, млада и уверена жена! Нека здравето ти никога да не те разочарова, тялото ти да не знае умора, настроението ти винаги да бъде прекрасно, а душата ти да пее от радост. Бабо, по всяко време на годината стопляш сърцето ми с обич, нежност и любов. Нямам думи, с които да изразя усещането за щастие, надеждност и грижа. Мога само да ти кажа, че ти си ми много близък, любим и скъп човек. Ценна си ми! С цялото си сърце ти желая добро здраве, топлина и уют. Обичам те, Бабо! Аз им давам моята обич и получавам много повече от тях от децата, внуците, внучката и правнука ми! Достатъчно ми е да ги видя и че са добре и да ме прегърнат и целунат! Те са за мен целият мой свят и най-голямото ми Богатство!!!