автор: Patrizzia

Всяка малка снежинка – душа на дете,
ангел бял към безкрая политал,
а в сълзите на майките тихо расте
и се ражда добрият Спасител.

Но дали ще успее и как ще спаси,
полудялата ваша върхушка?
Между Бога и дявола тихо виси
снежен клуп и полека се люшка.

На трапезите постни – погача и свещ,
а в душите ви вяра ли има,
или гост е Рогатият – лукав и вещ
и предрича ви ядрена зима?

И каже ми как да окича дома,
на сиротни и гладни, и бедни?
С много малки снежинки живея. Сама.
Отброявам им дните последни.

И когато преяли склоните глава,
на възглавето в топлата къща,
те простили за всичко, дори и това,
и в пиянския сън ви прегръщат...