автор: pepelqshka13

Здравейте деца! Сега ще ви разкажа една чудна приказка за любовта! В един град на морето, Хелиос се наричал, живеела приказната принцеса Албена. Замъкът И бил на най-високата и непристъпна скала. Имало чудна градина с красиви и уханни цветя, езеро с рибки, фонтани и малко водопадче.
Една беседка, прегърната от цъфнали цветя, много птички чуруликали и омайвали всички, а в езерото плували два красиви бели лебеда. Там в беседката, красивата Албена шиела вълшебните си гоблени и мечтаела за приказния принц. Когато била малко момиче, нейната орисница И казала: - Албена, моето момиче, на теб ти е писано да се ожениш далеч и затова сега аз ти подарявам, тези вълшебни конци и ти с тях ще шиеш чудните си гоблени. Всичките ги сложи после в рамки и в замъка ги нареди. Но единия, който е копие на твоя замък, винаги с теб носи. И когато ти домъчнее, а си далеч от замъка си ти, гоблена целуни и вълшебната дума: - "Алфаелфея" ти шепнешком промълви и тутакси в твоя замък пак ще си ти! И Албена запомнила заръката на своята орисница и никога не се разделяла с вълшебния си гоблен, който бил в една красиво избродирана торбичка, вързана със шнурче на кръста И. Албена била стройна, с дълга на вълни коса, в която имала красива диадема, със зелени очи и с най-прелестната усмивка, която карала и дивите зверове, да се усмихват и да бъдат по-добри. А някъде далече от морето, през девет планини в десета, в най-гъстата и дива гора на една поляна, с килим от цветя застлана и от слънцето огряна имало красив замък. Там живеел един принц, който бил омагьосан от зла и злобна магьосница. През нощта той бил принц, но през деня ставал страшен огнедишащ Змей Горянин. И до него стигнала мълвата за красивата принцеса Албена. И той решил и тръгнал да я намери и за нея искал да се ожени. Но за целта, тя трябвало да го обикне такъв, какъвто е като Змей Горянин. Дълго летял Змея и спрял на една поляна, да си отпочине и заспал и засънувал. Присънила му се баба Яга и нищо, че в приказките я описват като лоша и зла, тази била с добро сърце и ето какво му казала в съня му: - Знам за къде си се запътил, ето вземи този талисман. Сега е тъмен и неугледен, но ако тя те заобикне, той ще заблести и ще бъдат щастливи вашите дни! Събудил се той, а талисманът до него лежи. Взел го той и пак полетял и до замъка на Албена долетял. Гледал градината с чудната И красота и зърнал Албена, как шиела гоблена си в беседката. Той я гледал с такива очи, че и сърце от камък, ще се разтопи. Усетила погледа му Албена и зърнала Змея Горянин, страшен и див изглеждал. Но тя не се уплашила, а го попитала иска ли чаша с вода в тази горещина? И се разговорили двамата и тя усетила, че в този страшен Змей Горянин бие добро сърце. И го заобичала и се съгласила с него да прелети тези девет планини и в десетата да кацнат и там в замъка да се оженят. Сложил И той талисмана на нежната И шия и той заблестял с омайна светлина и чудна красота. Полетели те, като Албена нищичко не взела със себе си, освен вълшебния гоблен. И като пристигнали вдигнали чудна сватба, пълна с вълшебства, радост и щастие! Змеят се преобразил на принц и повече Змей не станал. Три дена яли, пили и се веселили. И аз бях там и ги зърнах двамата, красиви, радостни и щастливи! А талисмана блестеше и чудни думи редеше: - "Който обича, във вечна любов се врича!" Иии...една глава лук и приказката е до тук!!!