автор: pepelqshka13

Живяла е нявга, отдавна в град голям едно момиченце с червена шапчица, която баба И била изплела. А майка И и купила сладки червени ботушки. И така приказката ми вече започна... Червената шапчица живеела с майка си в града, а баба И живеела в малка къщичка, накрая на гората.
Но веднъж баба И се разболяла. И ето, Червената шапчица, с червените ботушки и със зачервените бузки се приготвила. С кошничка с питка, пиле, шише с винце и всякакви сладкиши, тръгнала при баба си. Да я види и храна да И занесе. Вървяла тя през гората и песничка си пяла, а птичките И пригласяли и чудна песен се леела в гората. И тя цветенца си брала и в красиво букетче ги е свила, за нейната баба мила, да я зарадва и бързо да оздравее. Но в гората живеел лош и страшен вълк и изпреварил по преки пътеки Червената шапчица. Гласа си преправил, излъгал бабата и набързо я глътнал цялата. Легнал на леглото и се хубаво завил. Сложил си очилата на бабата и нощната И шапчица и когато Червената шапчица дошла, той И отговорил леко: - Дръпни връвчицата и резето веднага само ще се отвори. Влязла тя в стаята и гледа, туй не е баба И, но не се издала, а тръгнала смело към леглото. Оставила на масичката кошницата с храната, извадила шишето с виното и го дала на вълка с думите: - Бабо, нося ти храна, но първо лекарството изпий завчас. Нося ти го в туй шише и го изпий всичко, за да си добре! Изпил вълкът виното и захъркал юнашката. А Червената шапчица довела ловеца с пушката. Но за да не нарани бабата, той решил и с ножа стомаха му разпорил. И от там бабата излязла, жива и здрава вече била тя! И внучката с радост прегърнала и целунала. Вълкът от болките бързо изтрезнял и презглава избягал и се зарекъл, повече хора да не яде! А бабата, Червената шапчица и Ловецът, сладко си похапвали от вкуснотиите в кошницата и на вълка се смели, смели. И ето щастливия край на приказката за Червената шапчица, със зачервените бузки и със сладките червени ботушки!!!